• БУК Клуб
  • Posts
  • Градинарят и смъртта от Георги Господинов – ревю

Градинарят и смъртта от Георги Господинов – ревю

БУК Клуб

Какво ново?

Здравейте читатели! Тази седмица форматът ще е малко по-различен.

Наскоро излезе Градинарят и смъртта - най-новата книга на знаменития Георги Гоподинов, чиито роман Времеубежище беше отличен с международната награда “Букър”. Ще ви разкажа повече долу.

Също така, от другата седмица БУК Клуб ще пристига при вас всяка втора седмица. Ще виждате и повече Български автори в него 🇧🇬.

Градинарят и смъртта

Дата на издаване: 27 август 2024
Издател: Жанет 45
Страници: 213

След като книгата ти печели еквивалента на Олимпийски медал по литература, с какво можеш да я последваш? За Георги Господинов, отговорът идва неочаквано. През декември 2023, баща му си отива след тежко боледуване. Градинарят и смъртта, пърата му книга след Времеубежище, е неговата медитацията над това събитие, над ролята на бащата в живота, и над това какво оставяме след себе си.

На първо място, това е книга за смъртта – за тази, нашенската смърт. За бавната смърт, съпроводена с ходенето (или куцането) по доктори, за мъчението да виждаш как най-близките ти хора се топят пред очите ти, за купуването на памперси за възрастни, за традициите и ритуалите като покриване на огледалата за да не влезе в тях душата на покойника, за миризмата на жито на помена.

Книга е и лична – през нея виждаме интимни, ежедневни моменти от живота на Господинов – срещи с читатели, пътувания за награди, вие да не сте… аз съм…, реакции след получаването на “Букър“-а, както и още истории за баща му и неговото детство из мрачните стайчки на комунистическа България.

Това е и книга за бащите. Извинявайте феминистки, но тук Господинов отдава почит на бащините образи, с всичките им достойнства и недостатъци – на бащите, които често отсъстват, които работят в шамарената фабрика, които сеят в градината, които окуръжително казват: няма страшно. На бащите, които умират в адски болки, но тръпнат да не пречат на децата си, които гаснат без претенциозност – не мислят за това какво ги чака след смъртта, а къде са оставили личната карта, за да е подръка за погребалния агент.

И както всички книги на Господинов, това е книга за живота. За мрака на последните му страници, но и за шарените истории по средата.

Рийлчетата в инстаграм може да ни учат да инвестираме и да правим бананов шейк с индийско орехче, но не разкриват как да се справяме с тази смърт, която един ден ще посети близките ни. Е, Градинарят и смъртта е един окуръжаващ пътеводител, който не отрича тръните на смъртта, но и не забравя да ни напомни да помиришем розата на живота.